Кратка история за спорта кану-каяк.
Кануто и каяка са вид лодки и са едно от най-старите човешки творения използвани като транспортни средства по вода още в древноста. Индианските пироги и ескимоските лодки дават началото на съвременните канута и каяци. Американските индианци са тези които са ползвали кануто за транспорт и лов по вода. Изработвани са били от стволовете на цели дървета които са били издълбавани в средата и така са предобивали вида на лодка еднодръвка. Гребането се е извършвало с едно гребло, седнал или прав от едната страна на лодката. Съвременният начин е на коляно. Каякът пък е изобретен от първите ескимоси, които са използвали като материал за изработката му, кости и сухожилия от кит, за построяване на скеле на каяка, към което са превързвали опъната тюленова кожа, и така са се предвижвали в студените северни води, гребейки с едно гребло от двете страни на лодката. Естествено първите канута и каяци коренно са се различавали от еволюиралите съвременни лодки и гребла от високо технологичните материали карбон и кевлар.
В живота, обичаите и народните форми на физическо възпитание на хората през вековете, винаги е съществувало и гребането. Като състезателна форма за първи път се използва един прототип на ескимоския каяк построен от шотландския юрист Джон Мак Грегър, който пътешества с него по реки и езера. През 1866 г. той създава и първия гребен клуб в света за любители на кану-каяка. За организиран кану-каяк в България се смята годината 1924 когато са внесени от Германия две състезателни лодки тип „Росалки”.Заражда се нов воден спорт, развиващ неимоверно много качества в спортиста, и три години по-късно са проведени и първите състезания с лодки по река Марица в Пловдив, край морския бряг във Варна, и по p. Дунав в Русе и Видин. 1924 е и годината в която се създава и международната федерация по кану-каяк в датската столица Копенхаген с представители на четири страни, Дания, Германия, Швеция и Австрия /до 1946 г. е под името Международно представителство на кануистите-МПК/.
През 1954 г. са проведени първите, като съвременна форма републикански състезания в България. В гр. Варна за мъже и жени, и в гр. Лом за юноши и девойки. При мъжете вземат участие пловдивчаните Георги Учкунов и Илия Калистратов, които печелят сребърен и бронзов медал за тогавашното ДОСО.
Спортен клуб по кану-каяк „Тракия“ гр. Пловдив – Минало, настояще и бъдеще.
През 1956 г. е създадена секция „гребане” към физкултурно дружество „Ботев” /предшественик на ДФС „Тракия“ и СККК „Тракия“/ Пловдив с първият председател ген. Николай Чернев, което се счита за началото на организираният кану-каяк в клуба. Тогава кану-каяка е бил в една организация с академичното гребане до 1963 г. когато се обособяват като две отделни федерации – БФ Гребане и БФ Кану-Каяк. Първите тренировки на пловдивските кануисти и каякари на вода се провеждат в градското езеро в парка на свободата. По късно се използват водните площи на несъществуващия вече „Рибарник” в южната част на града. През 1962 г. на мястото на едно блато в района на сегашния стадион „Пловдив” е построена гребната база, на която условията за развитие на кану-каяка стават едни от най-добрите в страната.
С проведената през1967 г. реорганизация и създаването на ДФС “Тракия” /наследник на “Ботев”/ и приетата през 1969 г. програма за ускорено развитие на спортовете в дружеството, кану-каяка е определен за един от основните. До доаена на пловдивските треньори Георги Учкунов са назначени на щат нови и нови треньори, Ангел Арнаудов /бачо Ангел/, Надежда Василева, Тодор Ангелов, и още и още за да стигне техния брой цифрата 28 до днес. Създават се и нови форми на обучение като УСШ /ученически спортни школи/ полуинтернатни паралелки в съседни на гребната база училища, канализират се и нещата за работа с открития през 1949 г. Техникум за физкултура и спорт /ТФС/ “Васил Левски” сега Спортно училище, с което спорта ни е в здрава връзка и до днес.Още от зараждането на кану-каяка в България, предпоставките и условията за развитието му в Пловдив непрекъснато са се подобрявали.
За домакин на световното първенство през1989 г. за мъже-жени е определен гр. Пловдив. България за втори път ще организира и провежда СП след 1977 г. в София на езерото Панчарево. За целта старата гребна база в Пловдив се реконструира и обновява, като нов модерен гребен канал. Състезателното трасе се удвоява до 2250 м. с което печели доверието и признанието на специалистите за един от най-добрите и удобни канали в света. В последствие на него се провеждат и други големи световни спортни форуми, кръг от световната купа през1993, европейско първенство за мъже през1997 г, европейско първенство за юноши през 2005 г Добрите условия и организация, отличната селекция и всеотдайната работа на специалистите, постепенно започват да дават добри резултати.
СККК “Тракия” се утвърждава като един от водещите в България, неизменен участник във всички републикански и държавни шампионати под името “Ботев” и “Тракия”. Многократен комплексен първенец, с определен принос и в международния спорт.
Първите участници от клуба на голям международен форум са братята Пенчо и Видьо Чипилски които през 1969 г. се класират на 6 м. на С2-10000м. на Европейското първенство в Москва, с което регистрират първите точки за клуба от Европейско първенство. Година по късно, 1970 г. Стоян Дошков е участник на Световното първенство в Копенхаген, и влиза във финала на С1-1000 м. През 1973 г. Енчо Чомаков донася и първите точки за клуба от Световно първенство, с призовото 5-то място на К4 1000 м. в Тампере /Финландия/. На олимпийската регата през 1976 г. в Монреал стартира и първият олимпиец от “Тракия”- Божидар Миленков. През 1977 г. Ваня Гешева открива сметката на медалите от световни първенства за клуба – бронз на К2-500 м. Следващата 1978 г. в Белград, Любомир Любенов става първият българин световен шампион по кану.
Да извоюваш два и повече медала от едно световно първенство или олимпиада, се отдава на малцина, само на най-великите. При досегашното си участие на Олимпийски игри само 9 български спортисти са успявали да извоюват повече от един медал в една олимпиада. Петима от тях са кануисти и каякари от “Тракия” Пловдив.
Любомир Любенов на ОИ в Москва през 1980 г. бе първия с два медала от една олимпиада. Златен на С1-1000 м. и сребърен на С1-500 м. На Московската Олимпиада още трима гребци на СККК „Тракия” печелят медали – сребърен за Ваня Гешева на К1 500 м, бронз за Николай Илков на С2 500 м, бронз и за Божидар Миленков, за когото Москва – 80 е втора Олимпиада.
На ОИ в Сеул през 1988 г. Ваня Гешева става първата и единствена за сега българка с пълен комплект медали от една олимпиада- златен на К1, сребърен на К2 и бронзов на К4. Има и сребърен медал от олимпиадата в Москва, и е световна шампионка от първенството на планетата през1986 г. в Монреал на К1-500 м.
На същата олимпиада Диана Палийска е със сребърен и бронзов медал, като партньорка на Ваня в двуместния и четириместния каяк. Има и бронзов медал от СП през1986 г. на К2-500 отново с нея.
Огняна Петрова е с бронзов медал на К4 500 м. като партньорка на Ваня и Диана. Има и бронзов медал от СП в Дуисбург през 1987 г. като партньорка на Иванка Бадалска в изцяло тракийска лодка.
На сеулската олимпиада Николай Бухалов спечели първият си медал от голямо първенство, като става бронзов медалист на С1 1000 м.
Барселона-1992 г. – Изгрява звездата на Николай Бухалов. Прави нещо невиждано и нечувано до тогава, единствено и до сега, двоен олимпийски шампион на С1-500 и 1000 м. Той има и бронзов медал от предишната олимпиада на С1, петкратен световен шампион, и веднъж европейскси, два пъти носител на световната купа. Спортист № 1 на България. На същата Олимпиада в Барселона, бронзов медал в дисциплината С2 -1000 м. извоюва и Благовест Стоянов, заедно с партньора си Мартин Маринов.
ОИ – Сидней-2000 г. Петър Мерков печели два сребърни медала. Два пъти е сребърен и на световни първенства /1999 и 2003/.Европейски шампион с още 4 сребърни и 3 бронзови медала.
Всички те превърнаха имената си в легенди за нашия спорт. Уникални резултати без аналог в българския спорт.
Общия брой на извоюваните медали от състезатели на СККК “Тракия” Пловдив от Олимпийски игри е 15, от Световни първенсктва – 37, и от Европейски първенства – 11.
СККК “Тракия“ гр.Пловдив през 2014 г.
Близо 60 години по късно състезатели, треньори, ръководители и съмишленици продължават да отстояват и запазват позициите на водещ клуб в страната, в търсене и създаване на нови и нови таланти. В настояще, СККК “Тракия” е сдружение за осъществяване на обществено полезна дейност с върховен орган на управление Общото събрание и Управителен съвет от пет души с председател Димитър Костадинов Димитров. Всяка година се картотекират около 120 състезатели, разделени в осем възрастови групи, които провеждат ежедневните си тренировки двуразово – сутрин от 8.00 до12.00 ч. и след обед от 14.00 до18.00 ч. под наблюдението на 6 треньори на гребен канал “Пловдив”. Спортната база е пригодена и изключително удобна за развитието на кану-каяк, с четири хангара за лодки, съблекални и две силови зали.
Целите на спортен клуб „Тракия“ Пловдив.
Целите поставени пред клуба винаги са били високи, като в момента се работи за по голяма продуктивност на таланти и издигане нивото на високото спортно майсторство в клуба а от там и на националния отбор, ядрото на който е от състезатели на нашия клуб. Миналото е богатата история. Настоящето, е време за успехи. Бъдещето, това е вярата в настоящето. Ние от Спортен клуб по кану-каяк “Тракия” Пловдив вярваме в настоящето, вярваме и в бъдещето на този обичан и красив спорт.
“Един живот не стига човек да постигне всичко, което може”,
твърди доаена на кану-каяка в Пловдив – Георги Учкунов.